Музейна и етнографска сбирка

Съдържание на музейната и етнографска сбирка

при НЧ „Христо Ботев” с. Ценово

 

Сбирката има дълга история. Началото и започва в класна стая на училището – 1964 г. Почти всички експонати са събрани от ученици, родители и жители на селото. Тази акция продължава и сега. Голяма събирателска дейност извърши кръжока краезнание през 80-те години ръководен от учителя – Иван Томов. След промените класната стая се обзаведе в компютърна зала. В чест на 110-тата годишнина на НЧ „Христо Ботев” наред с многото мероприятия  с финансовата помощ на фондация „Лале” – гр. София бе уредена и открита музейната и етнографска сбирка с пренесени от училището експонати. Тенденцията е сбирката да се обогатява и прерасне в музей със собствена сграда. В този си вид в музейната и етнографска сбирка са изложени експонати от историята и етнографията на с. Ценово. В историческия отдел са подредени експонати: книги от местни автори за миналото и цялостния живот на селото. В тях освен бита, поминъка, обществено-политическия живот са записани и предания, песни, стихотворения и легенди.

 

На витрина са изложени атрибути на първото в района килийно взаймоучебно и класно училище: песочник за писане на буквите, плочка за писане на срички и думи. На обратната страна на плочката, кутийки за цифри от 1 до 10 и до 100. Завършването на килийното училище означавало: ученика да познава азбуката, да може да срича и чете, да научи някоя песен и молитва. По математика двете действия – събиране и изваждане. Умножението и делението се считали за сложни действия и се учели от по умните ученици. След завършване на килииното училище, отначало само за момчета, същите можело да станат даскали или свещеници. Първия местен даскал и свещеник завършил килииното училище бил поп Пантелей – от Поповия род и Алекси Пенчев от Карапенчевия род.

 

Впечетляващи са вкаменелостите намерени в скалите на местностите „Чуката” и „Върбака” при добив на ломен камък. Те доказват и потвърждават, че в далечни геологични времена „Дунавската равнина” е била дъно на „Сарматското”, море оттеглило се в днешното Черно море. Черупестите морски животни масово измират и от техните останки се образували днешните варовикови скали. При изпичането им се получава негасената вар. В тези местности има останки от множество варови пещи от минали времена.

 

На витрините са изложени множество глинени съдове: паници, стомни, ибрици, канички, свирки, фрагменти от керамични съдове. Те доказват, че в околните местности-хълмовете „Плуг байр”, „Саръбайр”, „Ташлиооулу” са били източници на глина за направа на керамични съдове. Множество пещи са открити при изграждане на бившия свинарник в местността „Подкайника”.

Образуването на хълмовете е станало преди милиони години. Извесни са периодите на прашните бури, последван от дъждовните и ледникови периоди. Появата на човека, обитаването му по нашите земи е оставил някои отпечатъци.  

 

В пещерата, на едноименната местност е намерено камено сечиво – чук заострен като брадва с отвор за дръжка. Вероятно е ползуван от първобитния човек. От първите поселници на нашите земи – траките, – в землището на селото личат следи на селища. В местността „Хаджииска чешма” – при оране са изровени глинени съдове: канички за течности, погребални урни и делви. Същите са изложени на витрина в музейната сбирка. От римско време в землището на Ценово са изровени и изложени, като експонати каменни и железни топове за стенобойни машини, каменинови водопроводни тръби в местностите „Извора”, „Скардона” и др.

 

От турското владичество личат следи на изчезнали селища в местностите „Вехтото село”, „Батински път”, „Кошарите”, „Юртлука”.

 

От Освободителната Руско-Турска война 1877 /78г. в околностите – западно от селото на 200-250м. пътя зя Свищов е издигнат скромен паметник на руски войн „Казака Матей” – загинал в сражение с черкезки и башибузушки банди.

В музейната сбирка са изложени щикове /2 бр./ на боини пушки на руски солдати – изровени около местната джамия, ползувана като болница лазарет на Източния /Русчушки/ отряд.

 

На стените са изложени табла с портрети на хора от селото, играли важна роля в обществено, политическо, икономическо,  просветно и духовно развитие на селото /кметове, директори на училището, свещеници, председатели на читалището/. Специално табло има на учасници в последната Отечественна война 1944/45г. Портрети на антифашисти. В долния етаж са изложени сечива, оръдия на старото земеделие: дървено рало, копраля за каране на добитъка, крина /шиник/ за мерене на добивите от зърнени храни и др. На витрина са изложени множество експонати от съдове на селския бит. Освен керамични съдове и такива от растителен произход – дърво, кратуна, каменни – хромел за мелене на булгур, издълбан камък от варовик за механично прецеждане на вода. За ръчно тъкане на платове от памук, коноп и вълна са изложени: дюзен чекрък, маган, прелка, хурка, въртежка, сновачка и др.

 

Във втория раздел етнографията на Ценово са изложени предмети от бита свързани с облеклото, приготвянето на храната, интериора на помещенията в които семейството живее и т.н.

 

Направен е опит да се подреди с най-типичните предмети тъй наречената „соба” /стая/ в която семейството пребивава през по-голямата част от времето. Тук се намира одъра /тип легло, креват/ застлан с вълнена черга, на стената е заковано ковьорче /килимче/ - домашно тъкано, вълнено с изображения на животни, цветя или други фигури. Пода на собата е застлан с папурена рогозка близо до огнището а покрай одъра с платна парцалена шарена черга. Около стените са подредени вълнени „късани” пъстри възглавници напълнени със слама. На стената има огледало, пешкирник с провесен пешкир /кърпа/ с копринени кенари и пъстри орнаменти – гълъби, рози, петлета и др. фигури плод на богатото въображение на стопанката, която е тъкала и изработила красивите пешкири. Близо до лампата е хурката със стойка на която е поставена къделя влачена вълна и вретено забучено в подвеската. Сутрин на рано или вечер до късно жените предат вълна или памук за да подготвят основа и за тъкането на платно за ризи, кърпи, бохчи, вълнен шаек за мъжки палта, шуби, панталони, навуща, ямурлуци и др. дрехи. На одъра спят родителите а многобройна челяд на рогозката близо до одъра където се постила вечер дебел вълнен дюшек, а завивката е също вълнен с големи размери юрган, за да се покрият всичките спящи деца. Бебето спи в дървена люлка – бешик, с помощта на дълга връв майката го люлее през ноща когато то се разплаче.

 

Огнище – място където се приготвя храната. На веригата се закача бакърения котел за затопляне на вода, на сажака в тиган или тенжера се приготвят различните ястия. На стената близо до огнището на „лайцата” са захлупени паници, гювечета, сахани, таларчета, гавани и други кухненски съдове. На гвоздей са заковани „лъйшника” /лъжичник/, гърлушки в които се сипва солта, пипера, брашното нужни продукти при приготвянето на храната. Близо до огнището е ибрика с топла вода за измиване на съдовете, стомната за пиене на вода, трикраки столчета и синията /софрата/ на която се сервира и се хранят всички насядали около нея върху възглавници, столчета или приклекнали на коляно.

 

На стените са изложени върху закачалки женски носии.

 

№1 – най-старата женска носия от края на 19 и началото на 20 век. Връхната дреха се казвала „Шеменка” това е тип антерия – дълга с ръкави. Изработвали са я майстори шивачи и се е закупувала от града. Лицевата страна на шеменката е от тънък памучен плат – едър пепит /на квадратчета/ в кафяв, т. Червен, черен и оранжев цвят – красиво съчетани. Хастара е от бял, кафяв или черен също памучен фин плат. Пълнежа е тънък. Тази дреха са носели по възрастните жени през зимата.

 

Пищимал – вълнена силно набрана по специален начин в два набора – горен много ситен и долен по освободен. Плата се изработвал от жените които от по-дълговлакнеста вълна изпридат много тънка вълнена прежда – силно осукана, боядисана в тъмно синьо. При тъкането плата е с ширина 50-60 см. С бели кенари от двете страни. Тази дреха е отворена, запасва се с 2 вълнени изплетени от цветна прежда прищила. Отпред се запасва престилка „коренка” – вълнена на квадрати в т.зелен, кафяв, червен цвят. Освен коренка се използували за всеки ден „ута” – вълнена черна или тъмно синя с нежни тънки цветни кенарчета в двете страни. През лятото вместо вълнени „ути” се използвали памучни „литяни” - по тънки подобни на вълнените. Най – важната дреха за жената е ризата. Ушиването и се извършвало на ръка. Предварително полученото платно се избелва на реката през лятото и на силно слънце.

 

През есента и зимата когато е привършила полската работа по седенки жените бродират пазви, поли, ръкави. Най-старите ризи били бродирани с вълнени конци боядисани черни или червени. Много и разнообразни са фигурите изобразени на пазвите, полите и раменете на ръкавите. За икономия на памучното платно задниците на женските ризи се правели от конопено /калчищно/ платно. Ризите са били дълги до глезените на краката, затова се използували специална връв „подпаска” с която повдигали ризата до желаната дължина. На главата жените носели бели забрадки от памук. За тях се снове и тъче специално платно с кенари на вътък и основа. Забрадката е квадратна с кенари от четирите страни, наплетена с финна дантелка, а в двата срещуположни ъгъла се вплитали „синце” дребни стъкмени /сини, жълти, червени, черни мъниста и лутурки. Тъй като в миналото жените носели дълги коси – плитки се забраждали с долен чумбер – „дирлитка” т.е изрязан по диагонал чумбер. С него се увиват около главата плитките на „дублан” и отгоре се носи забрадката преметната върху „дублана” по специален начин. На краката жените през зимата носели „калцуни”. Това са тип ботуши изработени от аба – бял дебел вълнен домашно тъкан плат от които са шиели ямурлуците за мъжете – овчари. Калцуните се украсявали с черни гайтани. През лятото обували плетени памучни или тънки вълнени чорапи и терлици или чехли. Жените, както и мъжете носели цървули изработени от свинска кожа.

 

В началото на 20 век настъпва промяна в облеклото на жената. По – младите жени и моми вместо пищимал започнали да носят рокли. За целта от преден памук боядисан в черно, т. синьо, кафяво започват да тъкат платно и жени майсторки – шивачки вече с шевна машина шият разкроени или рокли с къдри украсени с 1-3 черни ленти в долния край от сатен. Роклите са със силен набор в задната част и почти права и по къса предна част за да могат да се виждат полите и дантелата на ризата отпред. Важна и в този период дреха е женската риза, която се шие от памучно избелено платно. Върху полите, ръкавите и най-вече около пазвата се бродирали с цветни вече закупени тънки памучни, копринени или ленени конци. Докато при ризите носени в края на 19 век бродерията е черна или т.червена, то по късно бродерията е от пъстра по пъстра. Изобразяваща най-различни цветни орнаменти. Освен пъстра шевица по полите на ризата се пришивали и ръчно изплетена бяла дантелка. Около маншетите на ръкавите също се пришиват дантелки. Към средата на 20 век за женски ризи /за млади булки и моми/ са закупували кенарено бяло платно и вместо ръчна бродерия се прибягваше към бродиране на сакове и поли на машина. Вместо дантела на полите се правеше бродерия на фистон. Над ризата младите жени носели късо кадифяно елече или елече изплетено ръчно от вълнена прежда. По късно белите ръкави се скриха под басмените блузи /дрешки/ които селските жени носят и до днес. Калцуните се замениха с чорапи – дълги, вълнени през зимата и памучни през лятото. Свинските цървули отстъпиха на платнените, гумените галоши, а чехлите на сандалите. На главата вместо белите тъкани някогашни забрадки се появиха „чумбери” /черни или кафяви от тензух/, „маркизите”, „драменката” /тънки разноцветни с цветни щамповани орнаменти/ квадратни кърпи за глава, а младите булки и моми на празници забраждаха „баруш”. Барушите бяха от полупрозрачен копринен плат в различни разцветки. Към женската носия в този период се отнасят различните видове престилки – вълнени ута – едноплатка с бродерия – цветни мотиви в долния край или от трите страни, в горния край с две вълнени плетени на косичка с пъстри вълнени конци прещила за запасване. Друг вид престилка за всекидневна употреба -  едноплатка литена памучна с кенари от страни.

 

- Сатенена престилка с къдри, сатенена или кадифена престилка с цветна машинна бродерия и фистони наоколо, а по късно престилка от басма.

 

Булчинска носия – от началото до средата на миналия век включваше:

- кадифян кожух с ангори плисе – от цветен тънък вълнен плат.

- бродирана на машина риза от купено тънко кенарено платно.

- кадифяна бродирана престилка

- кадифяна дрешка /блуза/, тънки купени памучни чорапи.

- обувки – с токче и кайшка през ходилото

- баруш с ярък цвят /червен, зелен/

- було – воал които се ползва само в деня на сватбата.

 

Мъжката най-стара посия:

- бърденци - /панталон/ шият се от домашен тъкан тънък вълнен плат по специална кройка – широки в талията и ханша и тесни надолу от коленете. В кръста се прибират и укрепват около тялото с „чукундур” /връв/.

- Риза от бяло домашно тъкано платно. Украсена е с цветна бродерия около врата /огърляк/ пазвата, която е отворена да 20 см. И маншетите на ръкавите.

- Ичено елече – с пълнеж от памук и по-рядко с вълна, лицевия плат е черен от домашно платно или сатен а хастара от бяло домашно тъкано платно. През зимата се носи антерия с ръкави и кожуси.

 

На краката обуват домашно плетени вълнени чорапи или използуват навуща /вълнени правоъгълни бели и дебели парчета плат с които увиват ходилата на краката до глезените и обуват свински цървули.

Около кръста запасвали вълнен специално тъкан шарен на рае пояс.

На главата – калпак от агнешка кожа.

 

Вначалото на миналия век бърденци продължавали да носят по възрастните мъже, а младите носели панталони и сака, шуби от шаек /домашно тъкан дебел вълнен плат/. Панталони, шуби, палта шиели мъже шивачи. Ризите вече са без бродерия, а украсени с закупени шевици, ичените елеци били заменени с плетени вълнени или ушити от шаек елеци /жилетки/. Калпаците били заместени с каскети, ушанки през зимата. Свински цървули се носели само през лятото, когато ходят на нива, а през зимата гумени цървули, галоши и обувки. Към средата на миналия век по младите мъже ергени и по заможните и образовани се обличали с вече закупени готови мъжки костюми, ризи, обувки. Каскета отстъпил място на бумбето.

 

Детското облекло имало своите особености. Бебето се повива в пелени до 40-я ден. За такива се използвали парчета от полуизносени женски ризи. На главата се слага тюмбелка и шапка ушита от плат, украсена с корделки, дантелки, парички и синци. По късно бебето се повива само след къпане. Към шестия месец го обличат с бяла ризка, плетена фанелка, елече и му запасват предна и задна утичка. На краката обуват чорапки и терлички. До към третата година това е било облеклото на детето. По сетне на момченцата шиели панталонки от домашен плат а на момиченцата роклички. Облеклото на по-големите деца имитира това на родителите разликата е само в размерите. 

 

 

 

 

Работно време	Контакти